Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 3
.RU

Бележки от един езотеричен курс под формата на 31 лекции, държани в Берлин от 26. Септември до Ноември 1905 Събр съч­ №93а - страница 3


^ ПЕТА ЛЕКЦИЯ

МИСТЕРИЯТА, ИЗВЕСТНА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ


Берлин, 4 ноември 1904 г.


Ние говорихме вече за различни легенди, чиито картини съдържат езотерични истини. Те са били дадени на хората в картинна форма, за да им се разкрият някои истини, в едно време, когато той не е бил достатъчно зрял за разбирането на езотеричните тайни. Тези картини навлизаха в човешкото "причинно" тяло - тази част на човека, която носи зародиша на неговия бъдещ Висш манас - и го подготвяха в едно бъдещо въплъщение сам да разбира езотеричните истини.

Сега бих искал да ви покажа една такава езотерична легенда, която е била дадена само преди няколко века и все още съществуват няколко версии от нея. Тя е следната.

В началото на ХV столетие в Европа се появява една личност, която е била посветена в някои тайни на Изтока. Това бе ^ Християн Розенкройц. Още преди да завърши това въплъщение на Християн Розенкройц, той бе посветил около десет други хора в онези неща, които той самият бе научил чрез посвещение - дотолкова, доколкото това е било възможно сред европейците по онова време. Това малко братство наричало себе си "Fraternitas rosae crucis ", Братството на Розовия кръст. Тази малка група хора, чрез едно по-многочислено, по-екзотерично братство, разнася легендата по света.

Самият Християн Розенкройц някога бе разкрил дълбоки тайни в розенкройцерските мистерии, които са можели да бъдат възприети само от достатъчно подготвени хора. Ала както вече казах, в малкото братство бяха само десетина, това бяха истинските посветени розенкройцери. Онова, което бе преподавано от Християн Розенкройц не е могло да бъде споделено с много хора, ала за другите то е било разказано под формата на един мит. Даден в началото на ХV столетие този мит често е бил повтарян и обясняван в различните братства.

Той е бил разказван в по-широки кръгове, ала е бил тълкуван само пред тези, които са били узрели за това.

Ето приблизително съдържанието:

Било е време, когато един от Елохимите създал човека, който той нарекъл Ева. Този Елохим се свързал с Ева и тя родила Каин. След това друг Елохим, наречен Яхве създал Адам. Адам също се свързал с Ева и от тази връзка се появил Авел.

Така че при Каин ние имаме работа с пряк потомък на боговете, а при Авел с потомък на създадения като човек Адам и Ева. И митът продължава:

Жертвоприношенията, които Авел принасял на Яхве, му били приятни, ала жертвоприношенията на Каин, не му били приятни, тъй като раждането на Каин не е било наредено от него. В резултат Каин извършил братоубийство. Той убива Авел и затова бил изключен от общение с Яхве (Йехова). Той отишъл в далечни земи и там станал основател на своя собствен род.

Адам отново се свързал с Ева и от това свързване се появил Сет, също споменат в Библията, който поел ролята на Авел. Така се създават два човешки рода: първият ­ родът на Каин, който произлизаше от Ева и един от Елохимите и родът, които имаше за родители обикновени човеци, които се свързват по нареждането на Яхве.

Сред потомците на Каин са всички онези, които са били създатели на изкуство и наука като например Метуселах, изобретателят на писмото Тау и Тубал-Каин, който обучава как да се използуват и обработват металните руди и желязото. В тази потомствена линия, идваща от Елохима, се намираха всички онези, които се обучаваха в изкуствата и науката.

Хирам също произхожда от расата на Каин. Той е бил наследникът на всичко, което в различните науки и изкуства е било развито и съхранено от потомците на Каин. Той е бил най-значителният архитект, който можем да си представим.

От линията Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света и с всички качества на спокойна, ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да даде, да произведе нищо веществено от техническата природа в изкуство или наука. Това е мъдрост, която е пряко вдъхновен дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля. Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, едно наследство на другия Елохим, не на Яхве. Те са работливите, усилено работещите, които търсят да достигнат всичко чрез своите собствени усилия.

И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма. Това е било по времето, когато Балкиз, Савската царица, посетила Йерусалим, тъй като била чула за мъдростта на Соломон. И тя наистина е била дълбоко впечатлена и очарована от възвишената и ясна мъдрост и красотата на царя, когато най-напред пристигнала и когато той и казал, че я обича, тя се съгласила да стане негова невеста. Тя чула за храма, който се изграждал и пожелала да се запознае с главния строител Хирам. Когато го видяла, откритият му поглед така силно й подействал, че тя останала запленена от него.

В резултат на това, между Хирам и Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.

И станало следното: Храмът почти бил готов. Само едно нещо липсвало, което е трябвало да бъде шедьовърът на Хирам; това било Бронзовото море, което щяло да представлява океана, излят от бронз и щяло да украсява храма. Всички необходими смеси руда били приготвени от Хирам по чудесен начин, готови да бъдат отлети. Трима чираци,

които Хирам не е бил в състояние да въздигне в майстори, тъй като им липсвало умение, работели по проекта. Те се заклели да му отмъстят и искали да предотвратят изливането на Бронзовото море. Един приятел на Хирам, който научил за тези планове, ги доверил на Соломон, така че той да предотврати тяхното осъществяване. Ала Соломон, поради ревност, не направил нищо да ги спре, защото желаел да унищожи Хирам. Хирам видял как цялата отливка се разпадала поради прибавянето на неподходящи съставки в сместа от тримата чираци. Той се опитал да загаси издигащите се огнени езици, като изливал вода върху тях, но това направило нещата още по-лоши. И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се Тубал-Каин, неговият прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Той бил отведен от Тубал-Каин при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз, като получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си. След това се върнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.

Така Хирам спечелил ръката на Савската царица. Той обаче бил нападнат и убит от тримата чираци. Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния триъгълник в един кладенец. И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга. Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума. Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: "Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа - изграждането на храма - до завършване". След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма.

Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.

Сега от разказването на легендата ще преминем към нейното тълкуване.

Тази легенда, изобразява съдбата на 3-та, 4-та и 5-та следатлантски културни епохи12. Храмът е храмът на окултните общества, това ще рече на онова, което се изгражда от цялото човечество, принадлежащо към 4-та и 5-та културни епохи. Светая Светих е мястото, където тези окултни общества имат своето местопребиваване. Последните съзнават какво означава Бронзовото море и Златният триъгълник.

Ние следователно имаме работа с две разновидности на човечеството: С онези, които като Соломон притежават божествена мъдрост и с онези от рода на Каин, които са запознати с огъня и знаят как да го използуват. Този огън не е физическия огън, а огънят на желанията, страстите и инстинктите, който гори в астралния свят.

Кои следователно са синовете на Каин? В смисъла на тази легенда синовете на Каин са синовете на онези Елохими, които по време на лунната епоха са били малко изостанали в тяхната роля на Елохими. Ние имаме работа с кама, астралност по време на лунната епоха. Тази кама или огън по онова време е била проникната от мъдрост. Ала е имало два вида Елохими. Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък. И когато са оформяли човека, те не били вече изпълнени с желания и страсти, а били в състояние да дарят своето създание със спокойна и ясна мъдрост. Това е истинската Яхве - или Йехова - религия, мъдростта, която е напълно безпристрастна. Другите Елохими, при които мъдростта била съчетана с огъня на лунната епоха, създали синовете на Каин.

Оттам в лицето на синовете на Сет ние имаме религиозни хора с безпристрастна мъдрост, а при синовете на Каин откриваме онези,

които притежават импулсивна природа, които са в състояние да се запалят и да покажат ентусиазъм към мъдростта. Тези два типа са творците вътре във всички раси на човечеството и през всички периоди на историята. От живота на желанията на синовете на Каин произхождат всички изкуства и науки; от течението Сет-Авел произлиза всичката безпристрастна набожност и мъдрост, на която липсва ентусиазъм.

Тези два типа винаги са присъствали и са продължавали така до 4-та следатлантска културна епоха.

След това идва основаването на християнството. Чрез него по-ранната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос - Христос, който е не само въплъщение на мъдрост, а който е също и самата любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.

Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм. Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега врагове. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни. Те действат чрез техните посветени, които изграждат Храма на цялото човечество издигнат от светско изкуство и светска наука.

Ние виждаме как през 4-та и 5-та културни епохи този светски елемент все повече и повече се развива, като постепенно обхваща цялото историческо развитие, което изцяло излиза на физическо равнище.

И едновременно с този световен поток на материализма, се развива личният елемент, егоизмът, който води до война на всеки против всички. Макар че християнството бе дошло в света, то в известен смисъл като истинско християнство е споделяно от малцина. Но то направи хората на 4-та и 5-та културни епохи да осъзнаят, че всеки е равен пред Бога. Това е основен принцип на християнството. Ала той не може да бъде напълно разбран от хората на Земята, докато те са впримчени в материализъм и егоизъм.

Френската революция приложи това християнско учение в светски смисъл. Духовното понятие, че всички са равни пред погледа на Бога бе променено в чисто земно понятие, че всички хора са равни тук на Земята. Съвременността доведе това още по надълбоко във физическото.

Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар /d,Adhemar/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден. Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура. Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно. Но той също така виждаше онова, което щеше да се случи.

Това е насоката, взета от човешката еволюция през 4-та и 5-та следатлантска епоха, когато се гледа езотерично. Храмът на човешката земна култура, великият Храм на Соломон вече е бил изграден, ала онова, което трябва да бъде най-прекрасният му завършек все още е трябвало да остане тайна. Това е могло да бъде създадено само от един посветен. Този посветен е бил криво разбран, предаден, убит.

Тайната още не може да бъде открита. Тя остана притежание на малцина посветени от християнството. Тя е запечатана в отливането на Бронзовото море и в Златният триъгълник. Тя е същата тайна, принадлежаща на Християн Розенкройц, който е бил въплътен преди раждането на Христос като една много висока индивидуалност и който по онова време е произнесъл забележителни неща.

Нека да опиша с няколко думи как този Християн Розенкройц повтори някои свои изказвания по времето на избухването на Френската революция. Той каза: "Който сее ветрове, ще пожъне вихри". Това беше казано от него и е записано дълго преди да бъде казано от Осия. То обаче произтича от Християн Розенкройц.

Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът /вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър /Войната на всеки против всички/."

В началото християнството трябваше да се появи като Християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Ала разпятието не е било символ на християнството още от началото. Едва когато християнството стана политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху Кръста на тялото на света. Това остава за външния поглед през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та епоха на нашата следатлантска епоха.

Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което ще притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно. Това християнство има друг символ - не вече този на разпнатия Син Божи, а Кръстът, заобиколен от рози. Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха. От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне

християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.

Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха. Савската царица е душата на човечеството - всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата. Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладялата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания. Тя е представителка на истинската човешка душа, застанала между Хирам и Соломон и свързала себе си с Хирам през 4-та и 5-та епоха, защото той все още е заангажиран в строежа на храма.

Бронзовото море е онова, което се създава, когато по съответния начин се смесва вода и разтопен метал. Тримата помощници извършват това неправилно и отливането е разрушено, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно. Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато тайната на свещения Златен триъгълник ще бъде прибавена; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светият дух/. Този триъгълник с всичко, което означава, ще се оформи съдържанието на въобновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето Себе на човека, съставено от Атма, Будхи и Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.

Това е насоката, която световната история ще поеме в бъдеще. Онова, което бе посято от Християн Розенкройц с Храмовата легенда и пренесено в света чрез Братството, розенкройцерите са го направили своя задача: Да се обучават не само в религиозна набожност, но също и във външните науки; не само знание за външния свят, а и знание за духовните сили и от двете направления да се върви напред в 6-та голяма епоха, шестия кръг на еволюцията.


^ ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

МАНИХЕИЗЪМ


Берлин, 11 ноември 1904 г.


Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред необходимо е да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък, можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.

Онова, което имам да казвам по този въпрос, е свързано с различните неща, чието влияние е разпространено върху духовния съвременен живот и ще влияе и през идващите времена. И да илюстрирам как някой, който действа в това поле, непрекъснато трябва да вземе отношение, макар и само по заобиколен начин - посочвам не за първи път проблема за Фауст, кoйто е от особена важност за съвременния духовен живот. И поради това в първи брой на "Луцифер" съвременното духовно движение бе свързано с проблема за Фауст. Не без основание насочих вниманието към Фаустовия проблем в моята статия в списание "Луцифер".

За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, най­напред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.. Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, което бе основано от един човек, наричащ себе си Мани, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение се разпростря от една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече от една област на западна Мала Азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение,

което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в едно силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно, а също - чрез забележителната верига на обстоятелства - и свободните масони. Свободното масонство действително принадлежи на този поток, макар че то е свързано и с други, например с розенкройцерството.

Външната история, която се разказва за Мани е много обикновена.13

Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове: първо, "Мистерия" /"Musteria"/, второ, "Капитола"/"Capitola"/, трето, "Евангелиум "/"Evangelium"/, четвърто, "Тезаурус"/"Thesaurus"/. По-нататък се казва, че при неговата смърт той оставил тези трудове на своята вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който тогава извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра. Той става основоположник на това движение ­ манихейство. Мани е наречен "Синът на Вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на Вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителят"/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух; Той не е искал да каже, че той е бил Единственият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се преражда и че той е едно такова прераждане на духа.

Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, което той виждаше представено в една личност, която той нарича Фаустус /Фауст/. Идеята на Августин е, че Фаустус е опонент или противник на християнството.

Тук лежи произходът на Гьотевия Фауст с неговия възглед за злото. Името "Фауст" може да проследим назад до това старо Августиново учение.

Често се говори за манихейското учение, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за едно отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото, като такова, ще продължи завинаги. Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.

Ако вие опознаете манихейството в тази форма то ще изглежда изцяло нехристиянско и напълно неразбираемо.

Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани за да видим какво всъщност е това. Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах. Всички духовни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда, една свръхсетивна легенда.

Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И трябвало да бъдат наказани - и това е една страна с голямо значение, която аз ви моля да имате предвид - те трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните са можели да бъдат наказани само с добро. И така какво се е случило? Следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината. И поради това, че вече имало част от царството на светлината

смесено с царството на тъмнината, една подкваса е била въведена в царството на тъмнината, един фермент, който произвел хаотичен въртящ се танц, чрез който то получило нов елемент в себе си, т.е. смъртта. Така че това царство на тъмнината непрекъснато се унищожава, понеже вътре в себе си носи зародиша на своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството. Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смърт онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество.

Дълбоката мисъл, която се крие тук е, че царството на тъмнината трябва да бъде победено от царството на светлината и то не посредством наказание, а чрез кротост; не чрез противопоставяне на злото, а чрез съединяване с него, за да се освободи злото от самото зло. И поради това, че част от светлината влиза в злото, самото зло е преодоляно, преобразено.

В основата на това е тълкуването на злото, което аз често съм обяснявал като теософско тълкуване. Какво е зло? Нищо, освен добро, идващо в неподходящо време. Ще цитирам един пример, който често съм цитирал: Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област. Първо, техникът трябва да направи пианото и след това да го предаде на пианиста. Ако последният е добър пианист, той ще го изполва подходящо и двамата ще са еднакво добри. Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с чукове, то той ще бъде на неподходящото място. Нещо добро ще се е превърнало в зло. Така ние виждаме, че злото не е нищо друго, освен добро на неподходящо място.

Когато онова, което е особено добро за едно време се задържи и втвърди, като по този начин възпрепятства прогреса на по-нататъшното развитие, тогава, без съмнение, то става зло, защото се противопоставя на доброто. Нека да предположим, че водещите сили на лунната епоха,

макар че са били съвършени по своя начин и в своята дейност, биха продължили да се смесват с еволюцията, въпреки че е трябвало да прекъснат своята дейност. Тогава в земната еволюция те биха представлявали злото. Така злото не е нищо друго освен божественото, тъй като по онова време това, което по­късно е станало зло, първоначално е било израз на съвършеното, на божественото.

Би трябвало да тълкуваме манихейските възгледи в този дълбок смисъл, че доброто и злото всъщност са еднакви по своя произход и в своя край. Ако ги тълкувате по този начин вие ще разберете същността на онова, което Мани наистина искаше да инициира. Но от друга страна, първо трябва да обясним, защо Мани наричал себе си "Синът на Вдовицата" и защо неговите последователи били наричани "Синове на Вдовицата".

Когато се връщаме назад към най-древните времена, лежащи преди нашата съвременна коренна раса, начинът, по който човечеството е придобивало знание, е бил различен. Вие ще видите от моето описание на Атлантида - и също когато се появи следният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия - че по онова време, и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството. Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману, който ще се появи през следващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества. Едва сега човекът узрява достатъчно, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману, който заедно с него е преминал през всички стадии от средата на лемурската епоха досега. Какво всъщност става през еволюцията на петата коренна раса? Това, че откровението отгоре, ръководенето на душата отгоре, постепенно се оттегля, така че човекът е оставен да върви по собствен път и да стане свой собствен водач.

Във всички езотерични /мистични/ учения душата винаги е била известна като "майката"; инструкторът е бил "бащата". Бащата и майката, Озирис и Изис, това са двете сили съществуващи в душата: инструкторът, представлява божественото, което пряко протича в човека,

Озирис е бащата; Изис, самата душа, онази, която зачева, получава божественото, духовното в себе си, тя е майката. През 5-та коренна раса бащата се оттегля. Душата овдовява. Човечеството е оставено само на себе си. То трябва да намери светлината на истината вътре в собствената си душа, за да може само да се ръководи. Всичко, което е от душевно естество, винаги е било изразявано в женски образ. Затова женският елемент - който в нашето съвремие съществува само в зародиш и по-късно ще бъде напълно развит, - този самонаправляващ се женски принцип, който вече не е застанал пред божествения оплодител, се нарича от Мани "Вдовицата". И ето защо той нарича себе си "Синът на Вдовицата".

Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-духовна светлина. Всичко, което идва от Мани, се позовава на собствената духовна светлина в душата на човека, и същевременно е било бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа, от собствените наблюдения на човека, на неговата душа. Красиви думи са ни останали от Мани и те са били лайтмотивът на неговите последователи през по-късните времена. Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което сте придобили чрез външно откровение посредством сетивата. Вие трябва да оставите настрана всички неща, които идват при вас от външен авторитет; тогава ще станете зрели да гледате във вашата собствена душа. "

От друга страна, Свети Августин - в един разговор, като опонент на манихейския Фауст - изрази мнението: "Аз не бих приел ученията на Христос, ако те не бяха основани върху авторитета на църквата". Манихейският Фауст обаче казва: "Вие не би трябвало да приемете никакво учение заради авторитет; ние искаме да приемем една доктрина само по свободна воля". Това илюстрира бунта на вярващата в себе си и осланящата се на самата себе си светлина на духа, която така красиво е изобразена в легендата за Фауст.

Ние срещаме същото това противопоставяне и в по-късни сказания в Средните векове: от една страна, Фаустовите сказания, от друга страна, Лютеровите сказания. Лютер продължава да носи принципа на авторитета, Фауст, от друга страна, се бунтува,

той се опира на своята вяра във вътрешната духовна светлина. Ние имаме легендата за Лютер; той замерва главата на дявола със своята мастилница. Онова, което за него изглежда да е зло, той отстранява. А от друга страна, ние имаме договора на Фауст със дявола. Искрица от царството на светлината се изпраща в царството на тъмнината, така че, когато тъмнината бъде проникната, тя спасява себе си, злото е победено с благост. Ако вие мислите по този начин, ще видите, че това манихейството много добре съвпада с тълкуването, което сме дали на злото.

Как да си представим взаимодействието на доброто и злото?

Трябва да го обясним като хармонизиране на живота с формата. Чрез какво животът се превръща във форма? Когато срещне противодействие, когато не се проявява изведнъж в една специфична форма. Да вземем например как животът в едно растение - да речем една лилия ­ преминава от форма на форма. Животът на лилията е обособила, е изработила формата на лилията.

Когато тази форма е била създадена, животът я побеждава и преминава в семето, за да се прероди като същия живот в една нова форма. И така животът крачи напред от форма на форма. Самият живот е безформен. И никога не би могъл видимо да прояви своите жизнени енергии. Животът на лилията например съществува в първата лилия, преминава във втората, третата, четвъртата и т.н.. Навсякъде е същият живот, който се проявява в ограничена форма, разстила се и се втъкава. Фактът че се появява в ограничена форма е едно ограничение, наложено на този всемирен течащ живот. Не би имало никаква форма, ако животът не би бил ограничаван, ако той не би бил задържан в своята течаща енергия, която се разпространява по всички направления. Точно от това, което изостава, което на една по­висша степен изглежда като задръжка, като окови, точно от това израства формата във великия Космос.

Онова, което представлява животът, винаги се поставя в рамката на една форма, която е била живот в по-раншни времена. Например католическата църква. Животът, който е протичал в католическата църква от Св. Августин до ХV столетие, е бил християнски живот. Животът там е християнство.

От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма. Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя живот, застинал във формата на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя. Дори римските провинциални чиновници имат своето продължение в епископите и презвитерите. Онова, което преди това е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.

Не е ли същото и с човешките същества? Какво е човешкият живот? Оплодотворяването отгоре /оплодотворяване от Манас/, внедрено в човека в средата на лемурийските времена, днес е станало неговия вътрешен живот. Формата е онова, което се пренася като семе от лунната епоха. По онова време, в лунния период животът на човека се е състоял от развитието на астралното тяло; сега то е станало обвивка, форма. Винаги животът на една предишна епоха става формата на една по-следваща епоха. При хармонизиране на формата с живота също така се изразява и един друг проблем - проблемът за доброто и злото, чрез факта, че доброто на една предишна епоха се свързва с доброто на една по-късна епоха, което в основата си не е нищо друго, освен едно хармонизиране на напредъка с нещата, които пречат на напредъка. Това е, което същевременно прави възможно материалното съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма. Това е нашето човешко съществуване всред твърдото минерално поле: душевен живот и онова, което е останало от живота на една по-раншна епоха, втвърдени в съответна форма. Това също е и учението на манихейството относно злото.

Ако ние сега поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на Вдовицата? Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6­та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобръщат в дух.

Намерението на Мани е да създаде едно духовно течение, което отива отвъд розенкройцерското течение, което води по-нататък от розенкройцерството. Това течение на Мани ще протече към 6­та коренна раса и се подготвя от основаването на християнството. И точно по времето на 6-та коренна раса християнството ще бъде изразено в своята най-пълна форма. Тогава неговото време наистина ще е дошло. Вътрешният християнски живот като такъв, надделява всяка форма, той се множи чрез външното християнство и живее във всички форми на различните вероизповедания. Онзи, който търси християнския живот, винаги ще го намери. Той създава форми и разрушава форми в различните религиозни системи. Той не зависи от едно търсене на уеднаквяване - конформизъм - във външните форми, в които е изразен, но зависи от преживяване на вътрешния жизнен поток, който винаги протича под повърхността. Онова, което все още чака да бъде направено, е една форма за живота на 6-та коренна раса. Това трябва да бъде създадено предварително, трябва да съществува, така че християнският живот да може да се излее в нея. Тази форма трябва да бъде подготвена от човешките същества, които създават една организация, една форма, така че истинският християнски живот на 6-та коренна раса да може да намери своето място вътре в нея. И тази външна форма на обществото трябва да бъде извлечена от намеренията на Мани, от малката група, която Мани е подготвил. Това трябва да бъде външната форма на организация, общността, в която искрата на християнството най-напред истински ще бъде запалена.

От това вие ще може да заключите, че манихейството ще се старае преди всичко да запази чистота във външния живот, тъй като неговата цел е да подготви човешки същества, които ще станат подходящ съд за бъдещия живот. Това е причината, поради която така много се подчертаваше абсолютната морална чистота и зрялост. Катарите бяха една секта, която се издигна като метеор през ХІІ­то столетие. Те наричаха себе си катари, защото "катар" означава "чист". Те се стремяха към чистота в начина си на живот и в техния морал. Те трябваше да търсят катарзис /очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което ще представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството.

В него не е ставало толкова въпрос за култивиране на вътрешния живот - тъй като животът и така и така си тече, - а по-скоро за култивиране на външната форма на живот.

Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес. Какво ще настъпи за цялото човечество през петия кръг, - това е, че външната физиономия, която всеки човек си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него - това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса. Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора, и вече не завоалирано и не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора. Нитчевото "русо животно" е например предзнаменование за това.

Неподправеното, чистото зло трябва да бъде изхвърлено от потока на световната еволюция като отпадък. То ще бъде отнесено до осмата сфера. Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време, когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото.

Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато то ще се проявява в света в своята демонична форма. При наследниците на "Синовете на Вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба,

а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение нямаше да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общества, които, преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед. Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея продължава да съществува.

Сега вие може да разберете защо Августин, водещият дух на католическата църква, който в неговата " Божествена държава", разви точно формата на църквата, изработи формата на съвременността, по необходимост бе най-яростният противник на

belorusskij-gosudarstvennij-pedagogicheskij-universitet-imeni-maksima-tanka.html
belorusskij-gosudarstvennij-universitet-na-pravah-rukopisi.html
belorusskij-institut-sistemnogo-analiza-i-informacionnogo-obespecheniya-nauchno-tehnicheskoj-sferi-stranica-3.html
belorusskij-nacionalnij-tehnicheskij-universitet-kulturno-dosugovaya-deyatelnost-v-uchrezhdeniyah-obrazovaniya-kak.html
beloshistaya-a-v-formirovanie-i-razvitie-matematicheskih-sposobnostej-voprosi-teorii-i-praktiki-m-vlados-2004.html
belousov-aleksandr-nikolaevich-informacionnij-byulleten-17-fevral-2011-g.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/uchebnoe-posobie-odobreno-i-rekomendovano-k-opublikovaniyu-uchenim-sovetom-instituta-protokol-3-ot-01-marta-2000-g-stranica-3.html
  • notebook.bystrickaya.ru/internet-resursi-pervij-kanal-12-10-2004-novosti-15-00-00-kokorekina-olga-9.html
  • tasks.bystrickaya.ru/1-predmet-i-zadachi-vozrastnoj-psihologii-ee-teoreticheskoe-i-prakticheskoe-znachenie-stranica-4.html
  • college.bystrickaya.ru/33shkala-ocenok-upravlenie-uchebnim-processom-v-vuze-v-usloviyah-perehoda-na-mezhdunarodnie-standarti-visshego-obrazovaniya.html
  • tests.bystrickaya.ru/kratkij-slovar-literaturovedcheskih-terminov-traktuet-esse-kak-.html
  • composition.bystrickaya.ru/pisposobitsya-k-organizacionnoj-kulture53-kniga-stress-pa-rabochem-meste-predstavlyaet-soboj-redkoe-sochetanie.html
  • klass.bystrickaya.ru/82-kontrol-ispolneniya-dokumentov-postupayushih-otprezidenta-chuvashskoj-respubliki-gosudarstvennogo-sovetachuvashskoj-respubliki-kabineta-ministrov-chuvashskoj-respubliki.html
  • zadachi.bystrickaya.ru/uchet-finansovogo-vekselya-vekselya-banka.html
  • testyi.bystrickaya.ru/42-obrabotka-makrosov-assembler-komponovshik-zagruzchik-makrogenerator.html
  • urok.bystrickaya.ru/prikaz-ot-28-iyulya-2006-g-n-377-ob-instrukcii-po-deloproizvodstvu-v-ministerstve-kulturi-i-massovih-kommunikacij-rossijskoj-federacii-stranica-3.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/uchebno-tematicheskoe-planirovanie-po-anglijskomu-yaziku-predmet.html
  • lesson.bystrickaya.ru/pravo-yuridicheskie-nauki-byulleten-novih-postuplenij-15-28-fevralya-2011-goda.html
  • shkola.bystrickaya.ru/rihard-vagner-i-aleksandr-nikolaevich-serov-chast-3.html
  • kanikulyi.bystrickaya.ru/zhizneopisanie-mihaila-bulgakova-stranica-41.html
  • crib.bystrickaya.ru/itak-genocid-nachalsya-dannij-material-vzyat-s-oficialnogo-sajta-gazeti.html
  • thesis.bystrickaya.ru/priz-zolotoj-medvezhonok-i-specialnij-priz-kinoklubov-bilbao-filmu-na-xxii-mkf-dokumentalnih-i-korotkometrazhnih-filmov-v-bilbao-ispaniya-1980.html
  • student.bystrickaya.ru/002-000-00032-lekcii-elektronnij-uchebno-metodicheskij-kompleks-disciplini-ekologiya-i-ustojchivoe-razvitie.html
  • laboratory.bystrickaya.ru/vidi-i-harakteristika-souchastnikov-prestupleniya-v-ugolovnom-prave.html
  • holiday.bystrickaya.ru/obrazovatelnaya-programma-mou-ulyankovskaya-srednyaya-obsheobrazovatelnaya-shkola-kajbickogo-municipalnogo-rajona-respubliki-tatarstan-s-ulyankovo-2010-stranica-6.html
  • nauka.bystrickaya.ru/viktor-astafev-stranica-23.html
  • otsenki.bystrickaya.ru/rilis-ksporindarini-ndrstk-badarlamasini-aliptasu-erekshelkter-adatpa.html
  • teacher.bystrickaya.ru/glava-vosmaya--rasskazat-ob-etom-cheloveke-hotelos-tak-chtobi.html
  • university.bystrickaya.ru/gordeev-m-n-evtushenko-v-g-tehniki-gipnoza-stranica-5.html
  • testyi.bystrickaya.ru/aksioma-tretya-boris-mihajlovich-mednikov.html
  • vospitanie.bystrickaya.ru/yaponcam-etogo-ne-ponyat-v-kostromskoj-oblasti-prinyata-programma-razvitiya-myasnogo-skotovodstva-22-socialnij-proezdnoj.html
  • tasks.bystrickaya.ru/-2-ponyatie-o-sisteme-programmirovaniya-predislovie.html
  • studies.bystrickaya.ru/alfavitnij-katalog-ego-funkcii-naznachenie-i-organizaciya-na-primere-centralnoj-biblioteki.html
  • notebook.bystrickaya.ru/iponyal-chto-ya-zabludilsya-naveki-stranica-20.html
  • institut.bystrickaya.ru/tema-risunka-posobie-prednaznacheno-dlya-psihologov-socialnih-pedagogov-psihiatrov-i-teh-kto-interesuetsya-ih.html
  • letter.bystrickaya.ru/obshaya-harakteristika-uchebnogo-predmeta-osnovnaya-obrazovatelnaya-programma-soderzhit-sleduyushie-razdeli.html
  • literature.bystrickaya.ru/byulleten-novih-postuplenij-literaturi-v-nauchnuyu-biblioteku-kubgu-iz-oksfordskogo-rossijskogo-fonda-oktyabr-2010-g.html
  • lesson.bystrickaya.ru/okolopolyarnie-sozvezdiya-chast-8.html
  • doklad.bystrickaya.ru/vera-i-smirenie-les-mystiques-chrtiens-des-origines.html
  • school.bystrickaya.ru/audit-s-postavshikami-i-podryadchikami-chast-8.html
  • doklad.bystrickaya.ru/vesennyaya-skazka-dlya-vzroslih-v-pyati-dejstviyah-s-predisloviem-i-prologom-stranica-4.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.